НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
7
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Около Него имаше
грижовни
братя и сестри.
Не се оплакваше от нищо. Но виждахме, че е отслабнал и че няма сила. За евентуално Негово заминаване от този свят не се говореше никога, защото никой не допущаше и никой не държеше тази мисъл в главата си, че ще ни остави и ще ни напусне. Последните дни Той много твърдо и много бързо отслабна и се пренесе долу в стаичката, която беше приемна. И от ден на ден положението ставаше по-мъчително и по-трудно.
Около Него имаше
грижовни
братя и сестри.
Лекарите, наши приятели поеха грижата и мислеха какво да направят за Него. Каквото можеха, правеха. Но Учителят отпадаше от ден на ден и отслабваше все повече. Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града. Учителят остави да Го прегледат.
към текста >>
Лекарите, наши приятели поеха
грижата
и мислеха какво да направят за Него.
Но виждахме, че е отслабнал и че няма сила. За евентуално Негово заминаване от този свят не се говореше никога, защото никой не допущаше и никой не държеше тази мисъл в главата си, че ще ни остави и ще ни напусне. Последните дни Той много твърдо и много бързо отслабна и се пренесе долу в стаичката, която беше приемна. И от ден на ден положението ставаше по-мъчително и по-трудно. Около Него имаше грижовни братя и сестри.
Лекарите, наши приятели поеха
грижата
и мислеха какво да направят за Него.
Каквото можеха, правеха. Но Учителят отпадаше от ден на ден и отслабваше все повече. Ставаше нужда да повикат лекари отвън, от града. Учителят остави да Го прегледат. Но между лекарите се появи едно разколебание.
към текста >>
Положението Му не се подобри въпреки
грижите
за Него и намесата на лекарите.
Учителят остави да Го прегледат. Но между лекарите се появи едно разколебание. Едни казаха, че Неговата болест е бронхопневмония, други казваха, че се дължи на нещо друго. Аз повиках един виден лекар на финансовите служители, който се казваше д-р Тодоров, известен лекар. Той дойде и прегледа Учителя и се обърна към нашите лекари: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце".
Положението Му не се подобри въпреки
грижите
за Него и намесата на лекарите.
Издържаше колкото можеше. Наложи се да има нощем дежурен при Него и аз бях един от онези, които дежуреха. През време на дежурството си, аз имах обичай да записвам всичко. Учителят доста усилно преживяваше боледуването, но никога не се оплакваше, нито охкаше, нито да каже някоя дума за болестта си. Само се преместваше от стола на кушетката или ходеше из стаята, но нищо не искаше.
към текста >>
2.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Другите спят
грижовно
обвити от спътниците си с шалове и палта, сънуват под нежни
грижи
...Нозете ми са подбити.
Чаровна нощ. Мириади звезди. Дори месечината поощърбена сега е тук. Високо пръскат искри; високо се издигат и си играят огнени езици. Облегната на раницата, гледам звездите.
Другите спят
грижовно
обвити от спътниците си с шалове и палта, сънуват под нежни
грижи
...Нозете ми са подбити.
Как ще продължавам? Плаче ми се. Огнището разтила широка жар, разливаща приятна топлинка. Но ние рано надяваме раници и с дългите си тояги тропаме по голия каменист път. Мека лунна светлина ни води към високите очертания на гордия великан. Студено.
към текста >>
Взаимната
грижа
на пътуващите с мен им възвръща хубавото настроение.
Плаче ми се. Огнището разтила широка жар, разливаща приятна топлинка. Но ние рано надяваме раници и с дългите си тояги тропаме по голия каменист път. Мека лунна светлина ни води към високите очертания на гордия великан. Студено. Вятърът пронизва до кости.
Взаимната
грижа
на пътуващите с мен им възвръща хубавото настроение.
Нозете ми! Обувките ми! Стискам зъби и едвам не извиквам от болка. Първото езеро. За пръв път го виждам.
към текста >>
Край него
грижовно
обвити и запазени спят спътниците.
Спят водите на езерата. Сякаш спят, защото са тъмни, дълбоки и тихи, тихи. Лека мъгла ги забуля като с покривало. Огънят гори, но не сгрява. Студът пронизва сякаш и сърцето.
Край него
грижовно
обвити и запазени спят спътниците.
Спят, защото никак не се мръдват, сякаш им е добре, сякаш не зъзнат като мене. Седя върху един проточен клеков клон и гледам небето. То цялото е любов и обич. То е глъбина, но то е обич. То е неизмеримо далеко, но то е любов, само любов и - всякога.
към текста >>
Обградена съм с нежни
грижи
.
Ти си тъй хубав! ” Събуждат се всички, отначало смутени от сладкия сън, после приближават с богоговейни стъпки... Стоименов ме гледа с дълбока братска обич. - Где, пита той и цял трепери. - Там, соча аз и ридая с глас. Всички се молят. Съмва.
Обградена съм с нежни
грижи
.
„Забравените” негде дебели терлици се намериха. Обух ги и леко стъпвайки, грижливо съпровождана, слизаме надоле. Пеем: „Ще се развеселя премного! ” Сякаш с нас пее небето, сякаш Този Същият ми шепне в сърцето: „Слез, не бой се, ние ще ти помагаме, ще те крепим по трудния, но славен твой нов път. Съвсем нов... Ще те пазим като зеницата на очите.
към текста >>
НАГОРЕ